Английският оригинал на текста: John Perry Barlow. Selling Wine Without Bottles: The Economy of Mind on the Global Net
Статията е публикувана за пръв път под заглавие "The Economy of Ideas" в списание "Wired", 1994 г., # 2.03.
Превод: Иван Попов, 1999

Джон Пери БАРЛОУ

ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ:
ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА

Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително просвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.

Томас Джеферсън


През цялото време, откогато познавам киберпространството, все остава нерешена една грандиозна загадка, в която, струва ми се, се коренят почти всички правни, морални и социални неуредици във виртуалния свят. Имам предвид проблемът за оцифрованата собственост.

Загадката е такава: ако нашата собственост може да бъде безкрайно възпроизвеждана и мигновено разпространявана безплатно по цялата планета, без наше знание и без дори да губим притежанието й, то как ние можем да я защитаваме? Как смятаме да получаваме заплащане за работата, която вършим с мозъците си? И ако не ни плащат, то какво ще гарантира, че творческият труд и разпространяването на неговите плодове ще продължи?

Тъй като ние нямаме решение за това коренно ново предизвикателство и сме очевидно неспособни да удържим галопиращото оцифроване на всичко, което не е безизходно материално, то ние плаваме към бъдещето с потъващ кораб.

Този кораб, сиреч целият канон на авторското и патентното право, е бил построен за пренасяне на форми и методи за изразяване, напълно различни от ефимерния товар, с който се мъчат да го товарят сега. Обшивката му тече както отвътре, така и отвън.

Юридическите усилия да бъде удържана на повърхността старата гемия са приели три форми: безумно разместване на столовете по палубата, строги предупреждения към пътниците, че ако корабът отиде на дъното, ги чака сурово наказание, и невъзмутимо отричане на ставащото.

Законът за интелектуална собственост може да бъде закърпен, потегнат или разширен, за да удържа газовете на оцифрованите продукти, не повече, отколкото може да бъде преразгледан законът за поземлената собственост, за да покрива той въпросите за разпределяне на радиочестотите. (Което всъщност твърде силно напомня опитите, предприети в настоящата статия.) Ние ще трябва да разработим съвършено нов набор от методи, за да подходят те към съвършено новия набор от обстоятелства.

Повечето хора, реално създаващи "софт" собственост - програмистите, хакерите, хората от Интернет - вече знаят това. За нещастие нито компаниите, за които работят те, нито юристите, наети от тези компании, имат достатъчно пряк опит с нематериалните блага, за да разберат защо те създават толкова проблеми. Те постъпват така, сякаш старите закони могат по някакъв начин да бъдат накарани да заработят - ту разширявайки тълкуването им до абсурд, ту уповавайки се на силата. Те не са прави.

Произходът на тази загадка е толкова прост, колкото сложно е нейното решение. Цифровите технологии откъсват информацията от материалния план, в който винаги са били дефинирани законите за собствеността от всякакъв вид.

През цялата история на авторското право и патентите, съжденията за собствеността са се фокусирали не върху идеята, а върху въплъщението на тази идея. Сами по себе си идеите, също както и фактите за природните явления, са били смятани за колективна собственост на човечеството. Човек е можел да получи авторско право върху конкретните фрази, изразяващи дадена идея, или върху реда, в който са представени фактите.

Това право се налага в онзи момент, когато "словото става плът", отделяйки се от ума на изказалия го човек и влизайки в някакъв материален обект, било то книга или техническо устройство. Последвалата поява на други търговски носители, освен книгите, не променя юридическото значение на този момент. Законът защитава изразяването, въплъщението, и с малък брой (и неотдавнашни) изключения, "да изразя" е означавало "да направя материално".

Защитата на материалната форма има на своя страна удобството. Авторското право е работело добре, тъй като въпреки Гутенберг направата на книга не е била проста работа. Нещо повече, книгите замразяват съдържанието си в състояние, което е еднакво трудно както да се измени, така и да се възпроизведе. Печатането и разпространението на нелегални екземпляри не може да остане незабелязано; достатъчно просто е виновните да бъдат хванати на местопрестъплението. Накрая, за разлика от несвързаните думи и изображения книгите имат материални повърхности, върху които могат да се прикрепят забележките за авторски права, името на издателя и цената.

Още по-важно е превръщането на менталното във физическо за патента. До неотдавна патентът беше или описание на формата, която трябва да се придаде на материала, за да служи за определена цел, или описание на процеса на придаване на форма. И в двата случая концептуалното ядро на патента е материалният резултат. Ако е невъзможно исканият предмет да бъде създаден поради материални ограничения, то патент не се издава. Нито бутилката на Клайн, нито копринената лопата могат да бъдат патентовани. За патента е нужна вещ, при това вещ, която работи.

И така, правото върху изобретение или авторство се отнася към дейности в материалния свят. Плащало се е не за идеите, а за възможността да бъдат пренесени в реалността. За всички практически цели ценността се е състояла в пренасянето, а не в пренасяната мисъл.

С други думи, защитавала се е бутилката, а не виното.

Сега, когато информацията излиза в киберпространството, родният дом на Съзнанието, тези бутилки изчезват. С появата на оцифроването става възможно да се заменят всички предишни форми за съхранение на информация с една мета-бутилка: сложни - и твърде непостоянни - модели от нули и единици.

Дори привичните физически/цифрови бутилки - дискетите, CD и други дискретни опаковки на битове ще изчезнат, когато всички компютри се включат към глобалната Мрежа. Макар че вероятно никога няма да обхване всички процесори на планетата, Интернет нараства повече от два пъти годишно и може да се очаква, че ще стане основна, ако не и единствена, среда за пренос на информация.

Щом това стане, всички стоки на Информационния Век - всички изрази, съдържали се някога в книги, на филмови ленти, грамофонни плочи или бюлетини - ще съществуват или като чиста мисъл, или като нещо много подобно на мисъл: електрически ток, носещ се по Мрежата със скоростта на светлината, в условия, при които наистина можем да приемем светещи пиксели или предавани звуци, но не можем да ги уловим или да претендираме, че ги "притежаваме" в стария смисъл на тази дума.

Някой би могъл да възрази, че на информацията все пак е нужно някакво физическо въплъщение - като магнитните домени в твърдите дискове на сървърите, - но това са бутилки, които нямат макроскопично дискретна или лично значима форма.

Някой може да възрази също така, че си имаме работа с "безбутилкови" изрази още с появата на радиото, и ще бъде прав. Но през по-голямата част от историята на радиото не е съществувал удобен начин за захващане на "софт" блага от електромагнитния ефир и възпроизвеждането им с качество, близко до това на търговските опаковки. Това положение се промени съвсем неотдавна, и почти нищо не е направено за юридическото и техническо разглеждане на тази промяна.

Най-общо, въпросът за заплащане на продуктите на радиопредаването няма смисъл. Тук продукт са самите потребители. Broadcast-медиите (радио и ТВ) набират средства главно като продават на рекламодателите вниманието на аудиторията си.

Всички модели за финансиране на broadcast-медиите са дефектни. Поддръжката от държавата или от рекламодатели почти неизбежно петни чистотата на доставяната стока. Освен това, във всеки случай прекият маркетинг постепенно убива модела за финансиране от рекламодатели.

Радиопредаванията ни дават друг метод за заплащане на виртуалния продукт - хонорарите, които радиокомпаниите плащат на авторите на песни чрез организации като ASCAP(1) или BMI(2). Но като член на ASCAP, мога да ви уверя, че това не е модел, на който трябва да подражаваме. Методите на мониторинг са крайно приблизителни. Не съществува паралелна система за отчитане на аудиторията. Всъщност методът не работи. Честно.

Във всеки случай, без нашите стари методи за физическо определяне на израза на идеите и при отсъствието на успешни нови модели на нефизически взаимодействия ние просто не знаем как да осигурим реално заплащане на умствения труд. За да сгъстя боите, ще кажа, че това става в епохата, когато човешкият ум заменя слънчевата светлина и находищата на полезни изкопаеми като основен източник на благосъстояние.

Нещо повече, нарастващата сложност за прилагане на съществуващите закони за патентите и авторското право вече подлага на опасност основния източник на интелектуална собственост - свободната обмяна на идеи.

Тоест в същото време, когато първостепенните търговски стоки в обществото така напомнят речта, че стават неотличими от нея, и когато традиционните методи за защита на притежанието им стават неефективни, опитите да бъде решен проблемът с по-широки и енергични принудителни мерки неизбежно заплашват свободата на словото.

Най-значимото ограничение на вашите бъдещи свободи може да дойде не от страна на правителството, а от юридическите отдели на корпорациите, мъчещи се да защитят със сила онова, което вече не може да бъде защитено с практическа ефективност или общо социално съгласие.

Освен това, когато Джеферсън и неговите съмишленици в Просвещението създаваха системата, превърнала се в Американски закон по авторско право, главна цел беше осигуряването на широко разпространение на мисълта, а не изгодата. Изгодата беше онова гориво, което трябваше да носи идеи в библиотеките и умовете на новата република. Библиотеките трябваше да купуват книги, възнаграждавайки по този начин авторите за работата им по събирането на идеи, които, бидейки "неспособни за ограничение" по друг начин, ставаха достъпни безплатно за публиката. Но каква е ролята на библиотеките в отсъствието на книги? Как днес обществото ще плаща за разпространение на идеите, ако не взима пари за самите идеи?

Положението се усложнява още повече от факта, че заедно с физическите бутилки, в които пребиваваше интелектуалната собственост, цифровата технология унищожава и законовите юрисдикции на физическия свят, заменяйки ги с безкрайните и може би вечно беззаконни морета на киберпространството.

В киберпространството няма не само национални или местни граници за локализация на престъплението и определяне на съответно наказание; в него няма и ясни културни съглашения по въпроса какво именно е престъпление. Нерешените и същностни различия между европейските и азиатските културни допускания по повод интелектуалната собственост могат само да се изострят в тази сфера, където сделки се сключват едновременно в двете полукълба и заедно с това - в нито едно от тях.

Дори в най-локални дигитални условия е трудно да се оцени юрисдикцията и отговорността. Група музикални издатели заведе дело срещу CompuServe за това, че от CompuServe са разрешили на потребителите си да качват музикални файлове в области, откъдето други потребители могат да ги вземат. Тъй като обаче CompuServe практически не може да упражнява по-силен контрол над потоците от битове, течащи между клиентите, вероятно не трябва да се държи отговорна за незаконната "публикация" на тези файлове.

Понятията за собственост, ценност, владение и същност на богатството днес са подложени на по-фундаментални изменения, отколкото през цялото време, откакто шумерите за пръв път са издълбали клинописни знаци в мократа глина и са ги нарекли "складирано зърно". Само много малко хора осъзнават грандиозността на тези промени, а още по-малко от тях са юристи или чиновници.

Онези, които виждат промените, трябва да готвят отговори на правните и обществени бъркотии, които ще се разразяват винаги щом усилията по защита на новите форми на собственост със стари средства стават все по-очевидно безрезултатни и, като следствие, все по-непреклонни.

От мечовете към призовките, а от тях - към битовете

Днес по всичко изглежда, че човечеството клони към създаването на световна икономика, преимуществено основана на стоки, които нямат никаква материална форма. По този начин може да изчезне всяка предсказуема връзка между творците и възнаграждението за ползата или удоволствието, което другите могат да намерят в творенията им.

Без такава връзка, и без фундаментална промяна в съзнанието ни, която да ни приспособи към нейната загуба, ние ще строим бъдещето си върху неразбории, съдебни дела и общоприето избягване на плащането, освен под натиска на груба сила. Така ние може да се върнем към Лошите Стари Времена за собствеността.

В по-мрачните времена на човешката история владеенето на собственост и нейното разпределение е било до голяма степен военен въпрос. "Притежанието" е било гарантирано за онези, които са имали най-гнусните инструменти, било то юмруци или армии, и най-силна решимост да ги използват. Собствеността е била свещено право на главорезите.

Към началото на първото хилядолетие на новата ера появата на търговско съсловие и земевладелска аристокрация налага развитието на етически представи, с чиято помощ да се уреждат имуществените спорове. В края на Средните векове просветени владетели като Хенри II в Англия започват да кодифицират това неписано "обичайно право" в писмени канони. Тези закони са били местни, но това е било без особено значение, тъй като те са били насочени главно към поземлената (реална) собственост, която е местна по определение. И която, както подсказва самото название (real estate), е била съвсем реална.

Така е продължавало през цялото време, докато източник на богатство е било селското стопанство, но с възхода на промишлената революция човечеството започва да отделя същото внимание на средствата, както и на целите. Оръдията на труда придобиват нова социална ценност и благодарение на тяхното собствено развитие става възможно те да бъдат произвеждани и разпределяни в големи количества.

За да се поощри тяхното изобретяване, в повечето западни страни са създадени закони за патентното и авторско право. Тези закони са посветени на деликатната задача по пренасяне на творенията на ума в материалния свят, където те биха могли да се използват - и да влизат в умовете на другите, - а на изобретателите да се гарантира компенсация за ценността на употребата им. И както вече казахме, системите и на закона, и на практиката, израснала около тази задача, се основават на физическото въплъщение.

Тъй като в наши дни за предаването на идеи от един ум в друг въобще не е нужно материално въплъщение, ние претендираме за собственост върху самите идеи, а не само върху изразяването им. И тъй като днес може също така да се създават полезни инструменти, които никога няма да придобият материална форма, ние почнахме да патентоваме абстракции, поредици от виртуални събития и математически формули - най-нереалната собственост, която изобщо можем да си представим.

В някои области това обстоятелство оставя правото на владение в такова двусмислено положение, че собствеността отново се оказва у онези, които могат да съберат най-големите армии. Цялата разлика е, че сега армиите се състоят от юристи.

Заплашвайки опонентите с безкрайно чистилище от съдебни процеси, в сравнение с които дори смъртта изглежда за предпочитане, те претендират за всяка мисъл, зародила се в главата на всеки член на колективното тяло на корпорацията, на която служат. Те се държат, сякаш тези идеи са се появили в блестяща откъснатост от цялата предшестваща човешка мисъл. И претендират, че замисълът на едно изделие по нищо не се отличава от неговото производство, разпространение и продажба.

Онова, което по-рано се е разглеждало като общ за цялото човечество ресурс, разпределен в умовете и библиотеките на света, също като всички явления на самата природа, днес се загражда с огради и се вкарва в описи. Изглежда, сякаш възниква нов клас от предприятия, претендиращи за собственост над въздуха и водата.

Какво трябва да се направи? Танците върху гроба на авторското и патентно право, макар в тях да има някакво мрачно удоволствие, едва ли ще помогнат, особено когато само малцина са готови да признаят, че обитателят на този гроб е безнадеждно мъртъв, а другите се опитват със сила да вдигнат на крака това, което общественото съгласие не може да поддържа повече.

Юристите, изпаднали в отчаяние от факта, че властта се им изплъзва, с всички сили се опитват да я разширят. Наистина, САЩ и другите привърженици на ГАТТ(3) поставят привързаността към нашите умиращи системи за защита на интелектуалната собственост като условие за членство в световния пазар. Например на Китай ще бъде отказван статут на най-голямо облагодетелстване в търговията, докато не се съгласи да приеме набор от чужди в културно отношение принципи, които не могат да се прилагат разумно дори в страната, която ги е родила.

Ако светът беше по-справедлив, навярно разумът би ни стигнал да обявим мораториум върху съдебните искове, законодателството и международните договори в тази област, докато не добием по-ясна представа за условията на предприемаческа дейност в киберпространството. В идеалния случай законите закрепят вече оформило се обществено съгласие. Те са не толкова обществен договор, колкото ред от съглашения, изразяващи колективното намерение, израснало от много милиони взаимодействия между хората.

Хората населиха киберпространството не много отдавна и в недостатъчно разнообразие, за да си изработят обществен договор, съгласуващ се с новите, непривични условия на този свят. Законите, разработени преди да бъде достигнато съгласие, по правило служат само на някакво избрано малцинство, способно да ги проведе, а не на обществото като цяло.

Доколкото в тази сфера съществува, от една страна, закон, а от друга - установена социална практика, те вече са влезли в опасно противоречие. Законите, касаещи нелицензираното копиране на комерсиални програми, са ясни, строги и... рядко спазвани. Законите за програмното пиратство са толкова неприложими на практика, а тяхното нарушаване е станало толкова социално приемливо, че само малцина се оказват принудени, от страх или от съзнателност, да им се подчиняват.

Понякога аз произнасям речи на тази тема и винаги питам колко души в аудиторията могат честно да заявят, че нямат нелицензирани програми на дисковете си. Никога не съм видял повече от десет процента вдигнати ръце.

Винаги, когато съществува такова дълбоко разминаване между закона и социалната практика, трябва да се преработи съвсем не обществото. И независимо от бързото разпространение на навика, сегашната практика на производителите на програми да устройват показни процеси е дотолкова очевидно произволна, че само подрива още повече уважението към закона.

Широко разпространеното незачитане на авторските права върху търговски програми се дължи отчасти на това, че законодателите не разбират условията на средата, в която се внедряват тези права. Предположението, че системата от закони, основана върху материалния свят, ще обслужва такава радикално различна среда като киберпространството - това е безумие, за което всеки, който се занимава с бизнес, ще плаща в бъдеще.

Както ще бъде казано в следващия раздел, неограничената интелектуална собственост е твърде различна от материалната собственост и не може повече да се защитава така, сякаш тези различия не съществуват. Например ако ние и занапред смятаме, че ценността се основава на рядкото срещане, както това е при материалните обекти, ще създадем закони, точно противоречащи на природата на информацията, чиято цена в много случаи нараства заедно с разпространението.

Големите, несклонни към юридически риск организации най-вероятно ще играят по старите правила и ще страдат заради послушанието си. Колкото повече юристи, пистолети и пари инвестират те било в защита на собствените права, било в подриване на правата на опонентите, толкова повече търговската конкуренция ще прилича на церемонията "потлач" у индианците от племето куакиотъл, в която съперниците се съревновават в разхищаване на имуществото си. Те просто ще загубят способност да произвеждат нови технологии, тъй като всяка крачка, която правят, ги вкарва все по-дълбоко в блатото на съдебната война.

Вярата в закона няма да бъде действена стратегия за високо технологичните компании. Законът се изменя с постепенни стъпки и с темпове, свойствени само на геологичните процеси с тяхната величественост. Технологията напредва с резки скокове, напомнящи гротескно ускорени скокове на биологичната еволюция. Условията на реалния свят и занапред ще се променят с главоломна бързина, и законът все повече ще изостава от тях, и объркването ще се задълбочава. Това несъответствие е неизбежно.

Перспективните икономики, основани на чисто цифрови продукти, или ще бъдат парализирани по рождение, както очевидно стана с мултимедията, или ще се развиват при смел и доброволен отказ на собствениците от всякаква игра на собственост изобщо.

В САЩ вече може да се наблюдава развитието на паралелна икономика, главно сред малките и подвижни предприятия, които защитават идеите си с това, че излизат на пазара преди по-едрите си конкуренти, основаващи защитата си върху заплахи и съдебни искове.

Най-вероятно тези, които са част от проблема, просто ще затънат в съдебни дрязги, докато онези, които са част от решението, ще създадат ново общество, отначало основано върху пиратство и грабеж. Много вероятно е, че когато рухне днешната система от закони за интелектуалната собственост (а това ни се струва неизбежно), на нейно място няма да възникне никаква нова юридическа структура.

Но нещо трябва да се случи. В края на краищата хората работят. Когато парите губят смисъла си, бизнесът се прави чрез бартер. Когато обществата се развиват извън закона, те създават свои неписани правила, практики и етични системи. Когато технологията отменя закона, то пак технологията предлага методи за възстановяване на правото на творчество.

Таксономия на информацията

Струва ми се, че най-смисленото нещо сега ще бъде внимателно да разгледаме истинската същност на това, което се опитваме да защитаваме. Какво именно знаем за информацията и нейното естествено поведение?

Какви са същностните характеристики на неограниченото от никакви рамки творчество? С какво се отличава то от предишните форми на собственост? Кои от нашите предположения за него всъщност се отнасят по-скоро към неговите вместилища, отколкото към загадъчното съдържание? Какви са различните му видове и и как всеки от тях позволява да бъде контролиран? Какви технологии ще бъдат полезни при създаването на нови виртуални бутилки, с които да заменим старите материални?

Разбира се, информацията по своята природа е неосезаема и мъчно дефинируема. Също като други такива фундаментални явления, като светлината и материята, тя е истинско свърталище на парадокси. И също както е полезно да разбираме светлината и като вълна, и като частица, разбирането за същността на информацията може да възникне при абстрактното съотнасяне на няколко различни нейни качества, които можем да опишем със следните три твърдения:

- Информацията е дейност;
- Информацията е форма на живот;
- Информацията е отношение [relationship].

В следващия раздел ще разгледам всички тези твърдения.

I. Информацията е дейност

Информацията е Глагол, а не Съществително

Освободена от вместилищата си, информацията очевидно не е предмет. В действителност тя е нещо, което се случва в полето на взаимодействие между умовете, или обектите, или други кванти информация.

Грегори Бейтсън, развивайки теорията на информацията на Клод Шенон, казва: "Информацията е различие, което създава различие". По този начин, информацията съществува само като ^ [делта]. Създаването на такова различие е действие вътре в отношението. Информацията е действие, което заема време, а не състояние на битието, което заема физическо пространство, както при материалните предмети. Това е пас, а не топка, танц, а не танцьор.

Информацията се преживява, а не се притежава

Дори когато е затворена в някаква статична форма като книга или твърд диск, информацията все пак остава нещо, което се случва с вас в момента, когато вие мислено я разархивирате от кода, в който тя се съхранява. Но независимо дали се измерва в гигабитове в секунда или в думи в минута, реалното разкодиране е процес, който трябва да се извърши в ума и с помощта на ума, процес, протичащ във времето.

В един бюлетин на атомни физици преди няколко години имаше карикатура, прекрасно илюстрираща тази мисъл. На рисунката бандит насочва пистолет към младеж с очила, който очевидно има много информация в главата си. "Бързо - заповядва бандитът, - дай ми всичките си идеи."

Информацията трябва да се движи

Казват, че акулите умират от задушаване, ако престанат да плуват. Практически същото е вярно и за информацията. Информация, която не се движи, съществува само потенциално - поне докато не й разрешат отново да се движи. По тази причина трупането и укриването на информация, свойствено за бюрокрацията, е особено опако порождение на лъжливо насочени ценностни системи, основани на законите от материалния свят.

Информацията се разпространява, а не се разпределя

Начинът, по който се разпространява информацията, принципно се отличава от разпределянето на материални блага. Тя се движи по-скоро като нещо природно, а не като нещо направено. Тя може да се свързва, като падащи плочки от домино, или да расте като фрактална решетка, като скреж върху замръзнал прозорец, но не може да се развозва като разни предмети, освен в степента, в която се съдържа в тях. Тя не просто се движи. Тя навсякъде оставя следа от себе си.

Централното икономическо разграничение между информация и материална собственост се състои в способността на информацията да бъде предавана без да се отчуждава от изходния собственик. Ако аз ви продам коня си, няма да мога да го яздя. Ако ви продам това, което знам, и двамата ще знаем.

II. Информацията е форма на живот
Информацията иска да бъде свободна

На Стюарт Бранд обикновено приписват тази изящна констатация на очевидното, в която се признава и естественото желание на тайните да бъдат разказани, и фактът, че те са способни да изпитват нещо като "желание".

Английският биолог и философ Ричард Доукинс предлага идеята за "самостите" ("memes") - самовъзпроизвеждащи се информационни структури, които се размножават в екосистемите на ума, - казвайки, че те са подобни на формите на живот.

Аз вярвам, че те наистина са форми на живот във всички отношения, с изключение на отсъствието на въглеродна основа. Те се самовъзпроизвеждат, взаимодействат с околната среда и се приспособяват към нея, мутират и оцеляват. Както всички други форми на живот, те еволюират, за да запълнят свободните ниши в своите екосистеми, каквито са в този случай окръжаващите ги системи от вярвания и културата на стопаните им, тоест нас.

Действително социобиолозите като Доукинс напълно допускат, че формите на живот на въглеродна основа също се явяват информация, тоест кокошката е начин яйцето да произведе друго яйце, и целият спектакъл на биологичния живот - това са средствата, с които молекулата ДНК тиражира низове от информация, точно подобни на самата нея.

Информацията се самовъзпроизвежда в пукнатините на възможността

Подобно на спиралата на ДНК, идеите са безпощадни експанзионисти, винаги търсещи нови възможности за разширяване на своя lebensraum [жизнено пространство]. И също както е с природните форми на въглеродна основа, по-приспособените организми са извънредно изкусни в намирането на нови местообитания. Също както обикновената домашна муха се е промъкнала практически във всички екосистеми на планетата, самостта "живот след смъртта" е намерила ниша в болшинството умове, или психоекосистеми.

Колкото по-широк резонанс предизвиква една идея, образ или песен, в толкова повече умове ще влезе и ще остане тя. Да се спре разпространението на наистина жизнеспособна информация никак не е по-лесно, отколкото да се удържат пчелите-убийци на мексиканската граница. Тя се просмуква навсякъде.

Информацията желае да се променя

Ако идеите и другите интерактивни информационни структури са наистина форми на живот, може да се предположи, че те постоянно ще еволюират във форми, които по-съвършено се приспособяват към окръжаващата среда. И както ще видим, те през цялото време правят тъкмо това.

В течение на дълго време обаче нашите статични среди, било то надписи, издълбани в камък, мастило върху хартия или боя върху целулоид, упорито се съпротивляваха на еволюциония импулс, което водеше до възвеличаване на способността на автора да определя крайния резултат на труда си. Но както и в устната традиция, оцифрованата информация няма "последен дубъл".

Неограничената от опаковки цифрова информация е непрекъснат процес, приличащ повече на доисторическите митове за метаморфозите, отколкото на нещо, което можем да загънем в пакет. От неолита до Гутенберг информацията се е предавала от уста на уста, изменяйки се при всяко пре-разказване (пре- изпяване). Историите, сформирали нашите представи за света, нямат меродавни версии. Те се приспособяват към всяка култура, в контекста на която са разказвани.

Тъй като тези разкази никога не са застивали в печатен вид, тъй нареченото "морално право" на разказвачите да считат тези истории за свои не само не се е защитавало, но и не се е признавало. Разказът просто се е предавал от човек на човек, видоизменяйки се всеки път. Връщайки се към такава "течаща" информация, ние можем да очакваме, че значението на авторството ще намалее. На творците може би ще се наложи отново да се запознаят със скромността.

Но нашето законодателство по авторско право е съвършено неприспособено както към изказвания, които никога не получават фиксирана форма, така и към културни явления, които нямат определен автор или изобретател.

Джазовите импровизации, комичните скечове, пантомимата, импровизирани монолози, "прекият ефир" - всичко това не удовлетворява конституционното изискване за "писмена фиксация". Нефиксирани посредством публикация, тези "течни" произведения на бъдещето ще напомнят по-скоро непрекъснато изменящи се форми, и следователно ще съществуват извън сферата на авторското право.

Експертът по авторско право Памела Самуелсън разказва за състояла се през миналата година конференция, където е бил обсъждан фактът, че западните страни могат на законни основания да присвояват музика, орнаменти и знахарски фолклор от аборигените, без да изплащат компенсации на родното им племе, на основанието, че племето не е "автор" или "изобретател".

Но скоро по-голямата част от информацията ще се произвежда съвместно от племената, населяващи киберпространството - кибер-ловци-и-събирачи. Юридическото ни високомерие, с което отричаме правата на "диваците", съвсем скоро може да се обърне и срещу нас.

Информацията е тленна

С изключение на редки класически образци, по-голямата част от информацията е подобна на селскостопанските продукти. Нейното качество бързо се влошава с времето и с отдалечаване от мястото, където е била произведена. Но дори тук ценността е твърде субективно и условно понятие. Вчерашните вестници напълно запазват ценността си за историка. Нещо повече, с времето ценността им само нараства. От друга страна, за брокера новините за събития отпреди повече от час нямат почти никаква значимост.


III. Информацията е отношение
Значението има ценност и е уникално във всеки случай

Като правило ние определяме ценността на информацията, изхождайки от нейната смисленост. Мястото, където обитава информацията, свещеният миг, в който предаването става приемане - това е област с твърде много променливи характеристики и оттенъци, които зависят от отношението между подател и получател и от дълбочината на взаимодействието им.

Всяко такова отношение е уникално. Дори случаите, когато подателят е предаваща медия [broadcast] и изцяло отсъства обратна връзка, едва ли получателят е пасивен. Получаването на информация често е също толкова творчески акт, колкото и нейното създаване.

Ценността на това, което се изпраща, изцяло зависи от степента, в която всеки отделен получател владее средствата за приемане (обща терминология, внимание, интерес, парадигма и т.н.), необходими, за да направят съобщението съдържателно.

Разбирането е ключов елемент, който все по-често се изпуска от поглед при усилията за превръщане на информацията в стока. Данните могат да представляват произволен набор от сведения, полезни или не, разбираеми или неразбираеми, смислени или празни. Компютрите могат цяла нощ да бълват нови данни без човешка помощ, и резултатите могат да бъдат пуснати в продажба като информация. Те могат да са, а могат и да не са такава. Само човекът може да разпознае значението, което отделя информацията от данните.

Наистина, информацията, в икономическия смисъл на думата, се състои от данни, които са преминали през конкретен човешки ум и са били признати за смислени в контекста на даденото съзнание. Това, което за някого е информация, за друг са само данни. Ако вие сте антрополог, детайлните схеми на родството в племето тасадзей могат да се окажат за вас ключова информация. А ако сте банкер от Хонгконг, те могат да ви се сторят просто данни.

Привичното е по-ценно, отколкото рядкото

При материалните блага има пряко отношение между техния недостиг и ценността. Златото е по-ценно от пшеницата, независимо че не се яде. Но с информацията, по правило, всичко е наопаки. Ценността на повечето "софт" стоки нараства, когато те стават по-разпространени. Привичността е важно качество в света на информацията. Често пъти най-доброто, което може да се направи, за да се повиши търсенето на стоката, - това е просто да се даде даром.

Макар че този принцип не винаги работи при shareware-програмите, може да се докаже, че съществува връзка между количеството пиратски копия на комерсиални програми и обема на продажбите. Най-често крадените програми, например Lotus 1-2-3 и WordPerfect, се превръщат в стандарт и от това доходите от продажби само се увеличават.

Що се касае до моя "софт" продукт, рокендрол песните, няма никакво съмнение, че групата, за която пиша, Grateful Dead, невероятно увеличи популярността си, раздавайки свои песни безплатно. Още в началото на седемдесетте ние разрешихме на хората да записват наши концерти, но вместо падане на търсенето на нашите продукти, сега концертите ни събират най- големите аудитории в Америка - факт, който, поне отчасти, можем да отнесем за сметка на популярността, породена от тези записи.

Наистина аз не съм получил нито цент за милионите копия на мои песни, записани на концертите, но не виждам причина да се оплаквам. Работата е там, че никой освен Grateful Dead не може да изпълнява песните като Grateful Dead, и затова, ако вие искате преживяване, а не негово бледо копие, ще дойдете да си купите билет от нас. С други думи, защитата на нашата интелектуална собственост произтича от това, че ние сме единствен неин източник в реално време.

Изключителността притежава ценност

Моделът, който обръща с главата надолу физическото съотношение на недостига и ценността, поражда проблема, че понякога ценността на информацията в значителна степен се основава на недостига й. Изключителното притежаване на определени факти увеличава полезността им. Ако всички знаят как да надуят цените на борсата, тази информация няма да струва абсолютно нищо.

Но отново решаващият фактор обикновено е времето. В крайна сметка няма значение ще стане ли подобна информация общодостъпна. Важното е да бъдеш сред първите, които ще я завладеят и ще я пуснат в ход. Макар че могъщите тайни обикновено винаги излизат наяве, те могат да останат тайна достатъчно дълго, за да се възползват притежателите им от своето предимство.

Гледната точка и авторитетът притежават ценност

В света на изменчиви реалности и взаимнопротиворечащи си карти ще бъдат възнаградени тези пророци, чиито карти по-добре описват местността и могат да осигурят предсказуеми резултати на онези, които ги ползват.

Що се касае до естетическата информация, било то поезия или рокендрол, хората са готови да купят ново произведение на един автор още преди да са го видели, щом като са получили удоволствие от предишните му работи.

Реалността е редактиране. Хората са готови да плащат за авторитета на онези редактори, чиято филтрираща гледна точка им се струва най-адекватна. И отново гледната точка е качество, което е невъзможно да се открадне или възпроизведе. Никой освен Естер Дайсън не вижда света като нея, и приличната цена, която тя иска за своите бюлетини, е всъщност цената на привилегията да гледаш към света през нейния уникален поглед.

Времето замества пространството

В материалния свят ценността в голяма степен се опира на притежанието или на пространствената близост. Човек притежава материята, намираща се вътре в някакви пространствени граници, и възможността пряко и еднолично да въздейства върху нея; когато той налага волята си върху всичко, затворено в тези граници, това е преимуществено право на владение. Отношение между ценност и недостиг тук, разбира се, присъства - това е пространствената ограниченост.

Във виртуалния свят ценността се определя от близостта във времето. Информационният продукт обикновено е толкова по-ценен, колкото по-близо във времето е купувачът до момента на производство, и ограниченията тук са времеви. Много видове информация бързо се обезценяват или с течение на времето, или при възпроизвеждане. Тяхната приложимост отслабва, когато описваната от тях територия се променя. При отдалечаване от точката, където информацията е била произведена, се появява шум и капацитетът [на предавателния канал] намалява.

По същия начин, слушането на запис на Grateful Dead едва ли е същото преживяване, както посещението на концерт на Grateful Dead. Колкото по- близо се намирате до извора(4) на информационния поток, толкова по-добри са шансовете да откриете в него вярна картина на реалността. В епохата на лесна и всеобща възпроизводимост информационните абстракции на популярни преживявания ще се разпространяват от източника си за броени минути, стигайки до всеки заинтересован от тях. Но достъпът до преживяването на желаното събитие, независимо дали е нокаутиращ удар или акорд на китара, може достатъчно лесно да се ограничи само до онези, които са готови да си платят.

Защита на изпълнението

В затънтеното градче, където съм роден, хората не са склонни да ви вярват само защото имате идеи. Вас ви съдят по онова, което можете да направите с тях. Тъй като животът продължава да се забързва, мисля, че за всички е очевидно, че изпълнението е най-добрата защита на замислите, които се превръщат в материални продукти. Или както веднъж се е изразил Стив Джобс: "Истинските творци доставят." Побеждава обикновено този, който излезе на пазара пръв (и притежава достатъчно организационна сила, за да удържи лидерството).

Но когато се зациклим върху информационната търговия, много от нас сякаш почват да мислят, че при нужните юридически гаранции само едната оригиналност е достатъчна, за да ни плащат висока заплата. Всъщност най- добрият начин да се защити интелектуалната собственост е тя да бъде пусната в ход. Не е достатъчно да изобретиш и патентоваш, трябва и постоянно да измисляш нещо ново. Някой казва, че е патентовал микропроцесора преди "Интел". Може и да е така. Но ако беше почнал да произвежда и продава микропроцесори преди "Интел", претенциите му щяха да бъдат далеч по- обосновани.

Информацията сама е награда за себе си

Да казваме, че парите са информация, в днешно време стана общоприето. С изключение на крюгерандите(5), смачканите банкноти, които даваме на таксиметровия шофьор, и съдържанието на куфарите, които според слуховете носят със себе си наркобароните, повечето пари в информационния свят имат вид на единици и нули. Глобалните пари, разливащи се като магма, смазват [механизма на] Мрежата. Очевидно е освен това, както вече споменах, че информацията в наше време играе такава роля в създаването на богатства, както някога земята и слънчевата светлина.

По-малко очевидна е степента, в която информацията придобива собствена ценност, не като средство за придобиване, а като цел за придобиване. Аз предполагам, че така е било винаги, но не в толкова явна форма. В политиката и в академичните кръгове властта и информацията винаги са били тясно свързани.

Но доколкото все повече купуваме информация за пари, ние почваме да разбираме, че купуването на информация срещу друга информация е просто икономическа обмяна, без да е необходимо продуктът да се конвертира във валута и обратно. Това е известно предизвикателство към онези, които обичат точното счетоводство, тъй като дори ако оставим настрана теорията на информацията, обменният курс на информацията е прекалено плаващ, за да водим сметки с точност до десетичната запетая.

Независимо от това, по-голямата част от нещата, които купува средният американец, не са стоки от първа необходимост. Ние купуваме красота, престиж, опит, образование и прочие неясни обекти на притежание. Много от тези неща могат не само да бъдат изразени в нематериални термини, но и да бъдат придобити по нематериален начин.

Освен това съществува необяснимо удоволствия от информацията сама по себе си: радостта да се учим, да знаем и да учим другите. Странно приятно е чувството от информацията, която влиза във и излиза от теб. Играта с идеи е забавление, за което хората са готови да развържат кесиите си, което и създава пазар за книгите. Вероятно ние бихме харчили за такива удоволствия още повече пари, ако нямаше толкова много възможности да плащаме за идеите с други идеи.

Това обяснява голяма част от колективния доброволен труд, плодовете от който пълнят архивите, нюзгрупите и базите данни в Интернет. Неговите обитатели работят не просто така, както е прието да се смята. По-скоро те получават заплащане не в пари, а в нещо друго. Това е икономика, която се състои почти напълно от информация.

Това може да стане преобладаваща форма на човешки търговски отношения, и ако ние продължаваме упорито да мислим икономиката в чисто монетаристки термини, можем да изпаднем в сериозно заблуждение.

Заплащането на труда в киберпространството

Какво отношение има всичко казано дотук към излизането от кризата на интелектуалната собственост? Аз едва съм започнал мислените си лутания в търсене на отговор. Свежият поглед върху информацията до голяма степен прояснява парадигмата - така можем да видим колко силно се различава тя от чугуна и свинското, и да си представим какъв куп от сакати карикатури на прецедентно право ще се натрупа, ако и занапред продължаваме да я третираме юридически като чугун и свинско.

Както вече казах, аз съм убеден, че тези планини от хартия ще се превърнат в купчина пепел още в близкото десетилетие, и ние, рудокопачите на ума, ще трябва да хвърлим жребий и да изберем нова, работеща система.

Всъщност аз съвсем не гледам на перспективите ни така мрачно, както могат да си помислят читателите на тази йеремиада. Решения ще се появят. Природата не търпи празно пространство, и търговията също.

Действително една от характеристиките на електронната граница, която винаги ме е привличала най-много - заради което Мич Капор и аз използвахме този израз за название на нашата фондация(6) - това е колко силно тя прилича на американския Запад от XIX век, с естественото му предпочитание към социални устройства, възникващи от местните условия, пред онези, които се налагат отвън.

Преди Западът да бъде напълно заселен и "цивилизован" в това столетие, редът се е установявал в съответствие с неписания Кодекс на Запада, който е притежавал по-скоро изменчивостта на етикет, отколкото твърдостта на закон. Отдавало се е предпочитание на здравия смисъл пред законите, които и без това са били твърде неприложими.

Аз съм убеден, че законът, както го разбираме ние, е бил насочен към защита на интересите, породени от двете икономически "вълни", така точно описани от Алвин Тофлър в книгата му "Третата вълна". Първата вълна се е основавала на селското стопанство и е изисквала закон, уреждащ притежанието на основния източник на производство - земята. Във Втората вълна движеща сила става промишленото производство, и структурата на съвременния закон е израсла върху централизираните институти, нуждаещи се от защита на своите запаси от капитал, работна сила и средства за производство.

И двете икономически системи изискват стабилност. Техните закони са замислени да се съпротивляват на промените и да осигуряват някакво постоянство на разпределението в твърде статичните социални структури. Рамките на допустимото са били стеснени толкова, колкото да се осигури предсказуемост, необходима както за земевладението, така и за натрупване на капитала.

В Третата вълна, в която навлизаме ние, информацията в голяма степен заменя земята, капитала и машините и, както подробно описах в предишния раздел, тя се чувства у дома си в далеч по-непостоянна и изменчива среда. Навярно Третата вълна ще донесе фундаментална промяна в целите и средствата на закона, която ще засегне далеч не само актовете, регулиращи сферата на интелектуалната собственост.

Само по себе си "полето на действие" - архитектурата на Мрежата - може да служи за множество цели, чието осъществяване в миналото е било възможно само посредством правна намеса. Например, може да се мине без юридическа гаранция за свободата на словото в среда, която, както каза моят приятел и съучредител на EFF Джон Гилмор, "третира цензурата като неизправност" и пренасочва обявените извън закона идеи по обходен път.

Подобни естествени механизми на уравновесяване могат да възникнат и за изглаждане на социални конфликти, уреждането на които досега е изисквало посредничеството на закона. В Мрежата [социалните] различия най-вероятно ще образуват непрекъснат спектър, който както разделя, така и съединява.

Независимо от силната си привързаност към старата юридическа система, компаниите, търгуващи с информация, най-вероятно ще открият, че при растящата неспособност на съдиите да се ориентират в техническите проблеми резултатите от съдебните процеси ще бъдат толкова непредсказуеми, че на тях не може да се базира никакво дългосрочно планиране. Всеки иск ще прилича на игра на руска рулетка, чийто изход ще зависи от мащабите на некомпенентност на председателя на съда.

Неписаният или адаптиращ се към обстоятелствата "закон", бърз, нестрог и неуправляем като всички останали изменящи се форми, на този етап може да породи своеобразно "правосъдие". Наистина, вече могат да се наблюдават нови развиващи се практики, приспособени към условията на виртуална търговия. "Живите" форми на информация развиват методи за защита срещу безкрайното им възпроизвеждане.

Например, макар че надписите, напечатани със ситен шрифт върху кутиите с дискети с комерсиални програми, изрично изискват от отварящия кутията да спазва маса условия, много малко хора, както вече казах, изобщо четат тези условия и още по-малко хора ги спазват. Независимо от това, разработката на компютърни програми остава доста здрав отрасъл на американската икономика.

Защо става така? Защото хората в крайна сметка купуват програми, които наистина ползват. Щом веднъж програмата стане ключова за вашата работа, вие ще искате най-последната й версия, най-добрата техническа поддръжка, най- актуалните ръководства, всички привилегии, които дава законното притежание. В отсъствието на работещ закон тези практически съображения ще играят все по-важна и по-важна роля за получаване на доходи от неща, които лесно могат да се вземат и безплатно.

Аз наистина смятам, че някои програми се купуват от етични съображения или от абстрактното осъзнаване, че отказът от покупка ще доведе до спиране на разработката на тези програми, но тези мотиви тук ще оставя настрана. Макар да съм убеден, че провалът на един закон почти сигурно се компенсира с възникване на етика или норми, регулиращи живота на обществото, тук не е мястото да отстоявам това убеждение.

Вместо това аз смятам, че както и в горния случай, компенсацията за "софт" продуктите ще се основава преди всичко на практически съображения, съгласуващи се с истинските свойства на цифровата информация, определящи ценността й, както и с технологическите методи за нейната манипулация и защита.

Макар че загадката така и си остава загадка, аз започвам да виждам посоките, от които могат да се появят решения, частично основаващи се на разширяване на онези практически решения, които вече се прилагат в практиката.

Отношението и неговите инструменти

Аз смятам, че ключово за разбирането на информационната търговия е следното положение: поради отсъствието на вещи информационната икономика ще се основава повече върху отношения, отколкото върху притежание.

Един от вече съществуващите модели за предаване на интелектуална собственост в бъдеще - това е изпълнението в реално време, средство, което понастоящем се използва само в театъра, музиката, лекциите, комедийните импровизации и в педагогиката. Аз съм убеден, че понятието за изпълнение ще се разшири и ще обхване голяма част от информационната икономика - от многосерийните сапунени опери до борсовия анализ. Търговският обмен в тези случаи ще прилича по-скоро на продажба на билети за непрекъснато шоу, отколкото на купуване на отделни опаковани части от това шоу.

Друг модел, естествено, е обслужването. Представители на цял клас професии - лекари, юристи, консултанти, архитекти и т.н. - и днес получават пари пряко за своята интелектуална собственост. Защо ви е авторско право, щом ви плащат хонорар?

Всъщност този модел чак до края на XVIII век е обхващал огромната част от онова, което днес се охранява от авторското право. Преди индустриализацията на творчеството писатели, композитори, художници и пр. са произвеждали своите продукти, намирайки се на частна служба при своите покровители. В отсъствието на вещи, разпространявани чрез масовия пазар, хората на творчеството ще се върнат към нещо от този род, само че ще служат не на един покровител, а на много.

Още днес можем да видим как възникват компании, съществуващи по-скоро за сметка на оказване на техническа поддръжка и подобряване на произвежданата от тях "софт" собственост, отколкото за сметка на продажби "на парче" на тази собственост в опакован вид или вградена в нещо друго.

Новата компания на Трип Хоукинс "3DO", занимаваща се с разработка и лицензиране на мултимедийни инструменти, е един такъв пример. "3DO" не възнамерява да произвежда никакви търговски програми или потребителски устройства. Вместо това тя работи като своеобразна частна организация, установяваща стандарти и посредничеща между разработчиците на програми и на устройства, които тя лицензира. Тя осигурява опорна точка за отношенията между широк спектър от юридически лица.

Независимо дали вие се смятате за производител или за извършител на услуги, защитата на вашата интелектуална собственост в бъдеще ще зависи от способността ви да управлявате отношенията си с пазара - отношения, които най-вероятно ще оцелеят и ще се развиват.

Ценността на тези отношения ще зависи от качеството на изпълнението, от уникалността на вашата гледна точка, степента ви на компетентност, важността й за пазара и най-важното - от възможността този пазар да получи достъп до вашите творчески услуги бързо, удобно и в интерактивен режим.

Интерактивност и защита

Пряката интерактивност в бъдеще ще осигурява голяма част от защитата на интелектуалната собственост, което всъщност вече и прави. Никой не знае колко софтуерни пирати са си купили легални копия на програмите, след като са се обърнали към разработчиците за техническа поддръжка и са били помолени да потвърдят с нещо факта на покупката, но предполагам, че броят им е много голям.

Същият контрол може да се приложи и към отношения от типа "въпрос- отговор" между властите (или интелектуалците) и онези, които се нуждаят от експертната им оценка. Бюлетини, списания и книги ще предоставят на абонатите си допълнителна възможност пряко да задават въпроси към авторите.

Интерактивността ще се заплаща добре дори при отсъствие на авторство. Доколкото хората се включват към Мрежата и получават все повече информация направо от производителите - информация, нефилтрирана от централизираните медии, - те ще се опитват да развият същата интерактивна възможност за изследване на реалността, която преди се е постигала само с непосредствен опит. Достъпът "на живо" до тези отдалечени "очи и уши" може да бъде контролиран много по-лесно, отколкото достъпът до натрупани пакети от статична и лесно възпроизводима информация.

В повечето случаи контролът ще се основава на ограничаване на достъпа до най-новата, най-необходимата информация. Върху това ще се основават определенията за билет, място на действието, изпълнител и идентичност на притежателя на билета; определения, които, по мое мнение, ще придобият своите форми благодарение на технологията, а не на закона.

В повечето случаи определяща технология ще бъде криптографията.

Криптобутилиране

Криптографията, както може би твърде често повтарям, е "материята", от която ще се създават стените, границите - и бутилките - на киберпространството.

Разбира се, криптографията, както и всеки чисто технически метод за защита на собствеността, си има своите проблеми. Винаги ми се е струвало, че зад колкото по-мощни защитни стени криете благата си, толкова повече те се превръщат в мишена за другите. Аз съм дошъл от места, където хората си оставят ключовете в колите и дори нямат ключове за къщите си, и оставам убеден, че най-доброто препятствие срещу престъплението е общество със здрав морал.

Макар да признавам, че това съвсем не е обществото, в което живеят повечето от нас, все пак аз вярвам, че излишното уповаване на защита с помощта на барикади, вместо на съвестта, в крайна сметка убива последната, превръщайки взлома и кражбата по-скоро в спорт, отколкото в престъпление. Това вече става в дигиталния свят, както ясно показва дейността на компютърните кракери.

Нещо повече, убеден съм, че изначалните усилия по охрана на цифровото авторско право чрез защита срещу копиране допринесоха за текущото състояние на нещата, когато повечето напълно порядъчни в друго отношение потребители сякаш не изпитват никакви угризения на съвестта от това, че ползват крадени програми.

Вместо да култивира у компютърните новаци чувство на уважение към работата на колегите им, всеобщото залагане на защита срещу копиране доведе до подсъзнателната представа, че щом е кракнал програмата, човек е "заслужил" правото да я ползва. Ограничавани не от съвестта, а от [липсата на] технически умения, мнозина скоро се почувстваха свободни да правят каквото си искат. Това ще продължи да бъде потенциален страничен недостатък на криптирането в цифровата търговия.

Освен това е полезно да напомним, че защитата срещу копиране беше отхвърлена от пазара в повечето области. Значителна част от бъдещите опити да се използват схеми за защита, основани на криптографията, най-вероятно ще бъдат застигнати от същата участ. Хората не са склонни да толерират неща, които усложняват работата им с компютъра, при това без всякаква полза за тях.

Въпреки това криптирането вече показа, че от него има някаква изгода. Броят на абонатите на много от сателитните телевизии скочи рязко нагоре веднага след въвеждането на по-мощна криптозащита на предаванията. И това - независимо от процъфтяващата нелегална търговия с "черни" декодерни чипове, с която се занимават хора, на които повече ще им прилича да варят нелегално уиски, а не да кракват кодове.

Друг очевиден проблем с криптирането като универсално решение се състои в това, че веднага след като нещо се декодира от някой лицензиран потребител, се открива широка възможност за масовото му възпроизводство.

В някои случаи възпроизводството, следващо декодирането, може и да не е проблем. Много "софт" продукти с времето бързо се обезценяват. Възможно е истински интерес към някои такива продукти да има само сред онези, които вече са си купили ключ за непосредствено ползване.

Освен това, тъй като програмите стават все по-модулни, а тяхното разпространение се премества в Мрежата, то ще се преобразува и ще добие вид на пряко взаимодействие с потребителската база. Спорадичният ъпгрейд ще се изглади в непрекъснат процес на постъпкови подобрения и преработки; някои от тях ще са дело на програмистите, а други - резултат от действието на генетични алгоритми. Пиратските копия на софтуера могат да се окажат прекалено статични, за да представляват особена ценност за някого.

Дори в случаи като графичните изображения, където се предполага, че информацията остава фиксирана, в декодирания файл също може да се вплете код, способен да защити файла по най-разнообразни начини.

В повечето схеми, които мога да си представя, файлът ще "живее" с постоянно закрепена към него програма, която може да "усеща" окръжаващите условия и да взаимодейства с тях. Например той може да съдържа код, способен да открие процеса на копиране и да провокира саморазрушаване на файла.

Други методи могат да дадат на файла възможност да "звъни вкъщи" по Мрежата на оригиналния си собственик. За поддържане на целостта си някои файлове могат да изискват периодично "подхранване" с цифрови пари от потребителя, които след това ще препращат към своите автори.

Разбира се, файловете, способни да предават информация независимо и без ваше знание, изглеждат неприятно, като Интернетския червей на Морис.(7) "Живите" файлове явно ще притежават известни вирусни свойства. И ако всеки компютър е натъпкан с дигитални шпиони, ще възникнат сериозни проблеми с правото на неприкосновеност.

Но главното тук е, че криптографията ще породи множество технологии за защита, които ще се развиват стремително в условия на жестока конкуренция, каквато винаги е съществувала между производителите на ключалки и крадците.

Криптографията обаче ще се използва не само за правене на ключалки. Тя лежи в основата както на цифровите подписи, така и на споменатите цифрови пари, и по мое мнение, тези две технологии ще играят главна роля в защитата на интелектуалната собственост в бъдеще.

Аз съм убеден, че провалът на модела за условно безплатно (shareware) разпространение на програми е свързан не толкова с нечестността, колкото с простото неудобство на плащането за тях. Вярвам, че ако процесът на заплащане се автоматизира, което ще стане възможно с цифровите подписи и пари, създателите на "софт" продукти ще прибират много по-големи доходи от стоките, които пускат по вълните на киберпространството.

Освен това те ще се отърват от голяма част от разходите, свързани в днешно време с маркетинга, копирането, продажбата и разпространението на информационни продукти, било то програми, книги, CD-та или кинофилми. Това ще снижи цените и още повече ще увеличи вероятността, че хората ще плащат без всякаква принуда.

Но системата, изискваща посредством технологията да се плаща за всеки достъп до конкретния продукт или форма, поражда един фундаментален проблем. Тя унищожава началната цел, както тя е била разбирана от Джеферсън, - да се направят идеите достъпни за всекиго, независимо от икономическото му положение. Моделът, ограничаващ кръга на изследователите само до богатите, не ми е никак приятен.

Икономика на глаголите

Бъдещите форми и начините на защита на интелектуалната собственост са забулени в гъстата мъгла, обвила входа на Виртуалната ера. Въпреки това аз мога да направя (или да повторя) няколко прости твърдения, сериозно вярвайки, че те няма да звучат прекалено глупаво след петдесет години.

- В отсъствие на старите вместилища почти всичко, което ние мислим и знаем за интелектуалната собственост, е невярно. Ще ни се наложи да забравим за него. Ще ни се наложи да гледаме на информацията така, както никога преди не сме гледали на нищо.

- Видовете защита, които ще бъдат разработени, ще се основават много повече на технологията и етиката, отколкото на закона.

- Криптирането ще бъде техническа основа на повечето способи за защита на интелектуалната собственост. (По тази, както и по други причини, то ще трябва да стане много по-достъпно от днес.)

- Икономиката на бъдещето ще се основава по-скоро върху отношения, отколкото върху притежания. Тя ще бъде по-скоро непрекъсната, отколкото последователна.

- И накрая, в близките няколко години обменът между хората ще стане предимно виртуален, а не физически, състоящ се не от материя, а от онова вещество, от което са направени мечтите и сънищата. Нашият бъдещ бизнес ще се води в свят, състоящ се повече от глаголи, отколкото от съществителни.

Охо Калиенте, Ню Мексико, 1 октомври 1992
Ню Йорк, Ню Йорк, 6 ноември 1992
Бруклин, Масачузетс, 8 ноември 1992
Ню Йорк, Ню Йорк, 15 ноември 1993
Сан Франциско, Калифорния, 20 ноември 1993
Пайндейл, Уайоминг, 24-30 ноември 1993
Ню Йорк, Ню Йорк, 13-14 декември 1993

Идеите, изразени тук, живееха и се развиваха в течение на времето и на местата, изброени по-горе. Независимо че тук те са във формата на печатна публикация, аз се надявам, че в свободна, течаща форма те ще се развиват и по-нататък, може би доста години.

Тези мисли не принадлежат само на мен; те са се сформирали в полето на взаимодействие между мен и много други хора, на които съм благодарен. По- специално това са: Памела Самуелсън, Кевин Кели, Мич Капор, Майк Годуин, Стюарт Бренд, Майкъл Холдерсън, Мириам Барлоу, Дени Хилис, Трип Хоукинс и Алвин Тофлър.

Трябва обаче честно да си призная: когато от "Wired" ми пратят чек за временната "фиксация" на всичко това върху техните страници, аз ще си го осребря сам...

------------------------------------------------------------------------------------

Бележки под линия:

(1) ASCAP - American Society of Composers, Authors and Publishers - Американска асоциация на композиторите, авторите и издателите.
(2) Broadcast Music, Inc.
(3) ГАТТ - Генерално споразумение за митата и търговията.
(4) В оригинала - непреводима игра на думи: "извори" - "headwaters", по аналогия с "headquarters" ("щаб-квартира") - нещо като "щаб-вода".
(5) Крюгеранд - южноафриканска златна монета, наречена в чест на президента на Трансваал Пол Крюгер (1825 - 1904).
(6) Electronic Frontier Foundation.
(7) Интернетският червей на Морис (Morris Internet Worm) - саморазмножаваща се програма, създадена от 23-годишния студент в Корнелския университет Робърт Т. Морис; червеят, пуснат от него в Мрежата на 2 ноември 1988 г., довежда до излизането от строя на близо 6000 компютъра, включени в нея.